Нощна изповед

Jun 15, 2007, 7:52 PM

Poetry

831 0 1

Тази вечер пак насаме със себе си оставам
и преглеждам своята душа...
откривам в себе си това, което другите не виждат
и търся аз причината една за своята тъга сега.

Не е нужно дълго да я търся, защото в моето сърце си ти
и ти пак се превръщаш в причината за моята тъга.
Сълзите пак се стичат, но няма те за да ги видиш,
няма те, за да ги подсушиш с устните си жарки
и с огън отново да ме стоплиш...

Няма те, но ако беше тук, сърцето в мен щеше да бие лудо,
ръцете ми щяха да обвиват широките ти рамене и
устните ми пак щяха да се сливат с ритъма на твоето сърце.
Любими мой, душа моя, сърце мое, живот мой,
искам те теб и никой друг само за тебе тази нощ мечтая,
само в твоят нежен плен сега са моите мечти...

Ласкаво целувка ти изпращам,
лека нощ сега ти пожелавам,
в съня ти нека да са моите очи и моите сълзи
и нека поне от съня си и ти да ми кажеш нежни думи,
пък някоя нощ, дано да е скоро, се видим отново на
морския бряг...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-06T15:47:31+03:00

Хубаво пишеш , дете, но стига тъга , има и лято и море- напиши ми дете слънчево стихче!