Нощта, надвиснала над нас
В нощта,
надвиснала над мъката в сърцето ми,
съзирам да искрят на свобода
милиард звезди.
Земята стене в своето безмълвие.
© Иван Бързаков All rights reserved.
В нощта,
надвиснала над мъката в сърцето ми,
съзирам да искрят на свобода
милиард звезди.
Земята стене в своето безмълвие.
© Иван Бързаков All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...