Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.
Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните.
Живея сам с мелодрамите.
Живея като егоиста, който бях.
Защото няма кой да вземе всичкото,
което пазих толкоз време.
И ето как станах на света излишен.
Макар претръпнал, макар и може би възвишен.
Макар и нов и осъзнат - излишен
© Вълко Тодореев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
