Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.
Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните.
Живея сам с мелодрамите.
Живея като егоиста, който бях.
Защото няма кой да вземе всичкото,
което пазих толкоз време.
И ето как станах на света излишен.
Макар претръпнал, макар и може би възвишен.
Макар и нов и осъзнат - излишен
© Вълко Тодореев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
