Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.
Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните.
Живея сам с мелодрамите.
Живея като егоиста, който бях.
Защото няма кой да вземе всичкото,
което пазих толкоз време.
И ето как станах на света излишен.
Макар претръпнал, макар и може би възвишен.
Макар и нов и осъзнат - излишен