Китай тъгува! Господи, защо
чашата не стана на парчета?
Звънът на удар беше от стъкло,
но здрава тя, лежеше на паркета.

В ушите ми кънти от тоя звук.
Китай тъгува! Чашата е здрава.
Ще взема да я прасна с някой чук,
че ще фалира тяхната държава.

Разчитат на какво ли още не,
страната от фалит да се оварди.
От счупеното, бизнесът расте,
а там е цифра даже в милиарди.

Китайците разчитат на това
да чупиме продукцията тяхна.
С една трепереща, изтърваща ръка,
светът за консумация се яхва.

И ето го сюблимния момент,
от счупеното - бъка производство.
Не сме ли ние, днес експеримент
на ново управляващо господство?...