Прекалено объркан,
не знам какво да правя.
Не търся съвет,
сам ще се оправя.
Без значение, 
дали ще си изпатя.
Щом съм упорит,
да си чупя главата.
Може да греша,
може да съм прав.
Положителна емоция,
с отрицателен заряд.
Болезнена порция,
но с приятен армонат.
Нова теория,
на една стара история.
Този път е логично,
дали е плътонично,
или просто първично?
Струва ми се цинично,
нима е нетипично,
да е толкова различно.
Изглежда иронично,
не го приемай лично,
доста прозично,
но пък ми звучи практично.