Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра,
усмихвам се на хората и напред вървя.
Вярвам във победата над глупостта,
вярвам и в края на вечните неща...
Идеал за живота си нямам,
но дано да ми е лесно.
Мечти много имам и давам,
така за мен е най-честно.
Не казвам край, ако ще продължа,
не спирам да се боря, дори да се уморя.
Не лъжа, че обичам,не лъжа и че мразя
сълзите не отричам, но за мен ги пазя.
И виждате сега жена в душата,
в лице момиче.
Но сърцето и е сякаш завързано от тъгата,
въпреки че силно му се тича...
И кой ще намери смелост и сили,
да го отплете от тишината.
Кой с усмивка и със думи мили
ще запълни самотата..
Да, обича тя и плака,
да, търпя и дълго чака.
Но дойде време да обърне този лист,
пожълтял от болка и сълзи.
И помогна и той да види нов и чист
живот с емоции, копнежи, красоти.