Nov 18, 2007, 10:02 PM

Новото начало

  Poetry
912 0 2
Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра,
усмихвам се на хората и напред вървя.
Вярвам във победата над глупостта,
вярвам и в края на вечните неща...
Идеал за живота си нямам,
но дано да ми е лесно.
Мечти много имам и давам,
така за мен е най-честно.
Не казвам край, ако ще продължа,
не спирам да се боря, дори да се уморя.
Не лъжа, че обичам,не лъжа и че мразя
сълзите не отричам, но за мен ги пазя.
И виждате сега жена в душата,
в лице момиче.
Но сърцето и е сякаш завързано от тъгата,
въпреки че силно му се тича...
И кой ще намери смелост и сили,
да го отплете от тишината.
Кой с усмивка и със думи мили
ще запълни самотата..
Да, обича тя и плака,
да, търпя и дълго чака.
Но дойде време да обърне този лист,
пожълтял от болка и сълзи.
И помогна и той да види нов и чист
живот с емоции, копнежи, красоти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...