Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра,
усмихвам се на хората и напред вървя.
Вярвам във победата над глупостта,
вярвам и в края на вечните неща...
Идеал за живота си нямам,
но дано да ми е лесно.
Мечти много имам и давам,
така за мен е най-честно. ...