Някак си
(Принесох в жертва свойто недолюбване.)
И своето пътуване нататък
по вятъра изпратих.
Разсипах огнена жарава
под краката си...
За да остана... права някак.
Загърбих пролетта си,
в недочаканото лято,
а всъщност исках по-бързо
да порасна някак си.
За да догоня хукналата есен.
(За зимата в душата си не ще дочакам.)
Забравила бях песнопойка
с песни в раклата на баба...
Загубих думите си в
надприказване със времето.
За мене са едно смълчано бреме.
Опитвам се да си припявам
бабините песни вечер...
когато ритъмът сърдечен
се задъхва вече,
когато пулсът ми
по вените присяда.
Защо тъй бързо и незабелязано
пролетта ми се изниза,
ненаказана?!
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
поздрав
-
Огромно удоволствие е това стихотворение!!!
Поздрави Нелка! -
Много ми хареса!
Поздрави Нели! -
Невероятно хубаво - браво, Нелка!
-
Висока си тук, Нели! С удоволствие: Ваше Благородие
-
Голямо и добро сърце имаш,мила Нели!Прегръщам те с обич!
-
Много ми хареса, Нели.
поздрави!
-
Маги, все таки тайничко се надявам...всъщност мисля си....А нали е кръговрат?! Та дано е пролет в душите ни! Благодаря Ви, че сте поспряли тук!
-
ах, тази пролет...
как се изниниза между пръстите ни ненаказана...
прегръщам те, Нели, моята до твоята сълза...чиста бисерна роса. -
Горе главата, адаш!
-
Нели, прегръщам те!
-
Един от най-хубавите ти стихове!!!Поздрави и от мен!!!
-
Стига с тези наказания де!
-
интересно и хубаво
-
Има още много хубави неща напред, Нели... Мъдър и топъл е стихът ти
-
когато пулсът ми
по вените присяда.
До болка познато! -
"Загубих думите си в
надприказване със времето."
Поздрави! -
! Топло и слънчево лято иде, Нелка! После ще тичаме и по есенните листа!
Прегръдка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Във вените ми
смълчаното бреме присяда.
Veni,vidi,vici!
Инфаркт!