Някак си
(Принесох в жертва свойто недолюбване.)
И своето пътуване нататък
по вятъра изпратих.
Разсипах огнена жарава
под краката си...
За да остана... права някак.
Загърбих пролетта си,
в недочаканото лято,
а всъщност исках по-бързо
да порасна някак си.
За да догоня хукналата есен.
(За зимата в душата си не ще дочакам.)
Забравила бях песнопойка
с песни в раклата на баба...
Загубих думите си в
надприказване със времето.
За мене са едно смълчано бреме.
Опитвам се да си припявам
бабините песни вечер...
когато ритъмът сърдечен
се задъхва вече,
когато пулсът ми
по вените присяда.
Защо тъй бързо и незабелязано
пролетта ми се изниза,
ненаказана?!
© Нели All rights reserved.
