Някой, някъде чака
Страх те е... от тишината
и мислите ти блъскат се сами.
Някой, някъде... те чака
със своите мисли да ги подреди.
Страх те е... от тъмнината,
от неизвестното... тръпки те побиват.
Някой, някъде... те чака
в прегръдките му да се скриеш.
Страх те е... от височината
и коленете ти се сгъват на високо.
Някой, някъде... те чака
с надежда хваща те във скока.
Страх те е... от мечтата,
да те разкъса на парчета, може би.
Някой, някъде... те чака
и мечтата негова си ти.
Страх ли те е да обичаш?
Не със сърцето, а с душата...
Имаш време да опиташ,
защото - Някой, някъде те чака!
© Емилия Йорданова All rights reserved.
