Сега времето е тъжно, пълно е с лъжа,
сега слънцето се заменя със сняг.
Спрях да се моля, да вярвам в Бог,
спрях да кроя надежди за своята любов!
Всичко е минало, безвъзвратно умря,
всичко е мъка, фалш и игра.
Ако постоянно те гледам, недей да го правиш и ти.
Ако дори и до смърт да те желая, за мен забрави.
Защото няма смисъл - писано е да съм сама,
защото всяка моя мечта завинаги умря.
Но аз копнея, опитвам се да се спася,
но аз живея, мислейки за нас.
Нищо, че така се наранявам и страда всичко в мен.
Нищо! Аз забравям! Стига ми да виждам само теб!
                                                                                                                    05 г.


                           
                                                                        За тежките моменти в моя живот!