Няма вече болка, само празнина,
където беше ти, сега е пусто,
а моята любов-развалина
възкръсва в по-различно чувство.
Няма ги сълзите, давещи се в мен,
няма я отровата в кръвта ми.
Няма да си вече смисълът за мен,
но вечно ще си част от мисълта ми.
Пак ще те обичам, но различно...
Мисля своето място да намеря.
Пак ще те желая повече от всичко,
но мога и без теб да оцелея.
© Елица All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
