Mar 19, 2005, 2:13 PM

Няма те до мен

  Poetry
1.6K 0 1
Дните бавно минават
и сама съм всеки ден,
само спомен ти остана,
остана вътре в мен.

Обичам те, но те няма
сама съм, а ти си студен,
от любовта нищо не остана.
Няма те сега до мен.

Дълбока рана в мен остави
и страдам аз сега,
тръгна си и ме забрави
и плаче моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Впечатлен съм! От мен получаваш първата си и заслужена шестица в сайта "Откровения"!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...