Oct 1, 2007, 9:49 AM

Няма връщане обратно

  Poetry
1.2K 0 3
Дойде при мен в неподходящо време,
защото друг обичам безвъзвратно,
опита ти с любов да ме отнемеш
и мисля, няма връщане обратно.

Обичам ви и двамата, съвсем различни,
ти - нежен, той - брутален и суров.
Два полюса - тъй силно ме привличате,
на две разделям своята любов.

Аз знам, че ти не искаш да сме трима,
но аз не мога и без двама ви, уви,
а той дори не подозира, че те има.
Не ти харесва двойнственият ми живот, нали?

Обичам те, в това съм сигурна, обаче,
не мога да избирам между вас.
Защо тогава сякаш ми се плаче,
дали пък теб не съм избрала аз?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Петровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много неща могат да бъдат разделени, раздвоени, размножени... на този свят. Но любовта не може да се раздели... И това боли...
    Споделям болката ти...
    А стиха е много,много хубав...
  • Животът е твърде суров понякога.Подлага ни на изпитания!
    Браво за откровения стих!
  • Ех, че хубав стих, Зорница!
    Случвало се е и преди и пак
    ще се случва,любовта е непредвидима.
    С обич за обич.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...