О, сърце!
О, сърце! Кой прокле те на ужасна самота?
Кой мрази те, че чак поиска да те задуши
в тез кошмарни дни без ласките на любовта?
Кой пулсът ти да спре се осмели?
Нима можеш сега да се предадеш?
Ще позволиш ли на болката да те превземе?
Нима не ще опиташ да я спреш?
За нея има лек, ще го разбереш след време...
О, сърце! Днес кървиш,
но знай - утре и спомен няма да има от това.
Повярвай, днес скърбиш, ...