В един нищо и никакъв сън ще се видим
побелели от спомени и суета
И ще светят косите ти като светулки
между два булеварда
и двеста слънца

Само не казвай че си ме чакала
от хиляда години и няколко дни
а по тънката зебра от стъпки на влюбени
колко много снежинки
цъфтят погледни

Та под звънкия смях на дърветата в парка
да видим отново – един Листопад
тръгнал да каже на два булеварда
че въпреки всичко е влюбен и млад

Че носи пътечка от стъпки и спомени
минал през рая на вечния ад –
където се гонят дървета разлистени
И свири на арфа
един водопад