Sep 28, 2004, 5:43 PM

Обич

  Poetry
1.8K 0 5
Обичам те-това е думичка красива,
която казва моята уста,
когато съм до тебе аз съм толкова щастлива
чрез тебе аз разбрах какво е любовта.

Сънувам те,очаквам те и те мечтая
за мене няма по-любим човек от теб
на нашата любов не искам аз да виждам края,
защото ти си моят живот и моят късмет.

Така нежно сладостно целуваш,
че блъска се сърцето в моите гърди
държиш на мене и не се преструваш,
като ми казваш,че нощем сън не те лови.

За миг погледна ли във твоите очи
разбирам,че не ще ме нараниш никога ти,
защото ме обичаш и то силно при това
и за да си винаги със мане би сторил всичко на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!В този стих откривам себе си преди преди няколко месеца!Невероятен е
  • Много е хубаво. Заслужава 6 според мен.
  • Благодаря за препоръките,ще се опитам да направя нещо по въпроса.Радвам се,че ви харесва.
  • Хареса ми, но отново бих искала да ти дам една приятелска препоръка, да се опиташ да употребяваш по-малко думички. Например ще се опитам съвсем малко да променя първиа ти куплет:
    Обичам те-това е думичка красива,
    изречена от моята уста,
    до теб съм толкова щастлива,
    чрез теб разбрах какво е любовта.
  • Хубаво е,но на места трудно е чете...Ритъма куца...Моята оценка е 5

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...