Oct 20, 2006, 4:48 PM

Обич моя

  Poetry
1.4K 0 19
Обич моя, нежна, не плачи!
В нас попива есенно мъглата
и гнездото в стряхата мълчи...
но брезите светят, ръсят злато. Обич моя, светла, не тъжи! Знам, ще има много преспи бели, черен дим в небето ще кръжи, натежал от болка и раздели... Обич моя, грешна,разкажи колко болка има по земята, старите си рани покажи, аз да бъда билка за душата ти... Обич моя, свята, погледни: във очите ми - очите твои - музика и стих и светлини... Нужно ли е друго, обич моя?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...