Къща
пълна с динамит -
светът
след малко
ще избухне.
Ние - жалък бабаит,
гледаме го
как ще рухне.
Дете
играе си с кибрит.
Няма кой
сега да види.
Чувам
страшния му вик.
В мене падат
керемиди.
И всичко
спира в този миг.
Злокобното
повдига вежди.
А аз, от някакъв
си стих -
продавам обич
за надежди!
© Виолета All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
