Jun 16, 2013, 12:15 AM  

Обичайте се!

  Poetry » Civic
1.6K 4 30

Обичайте се! Другото отдавна
в живота като смисъл не гори.
Потъват под забравата безславна
успех и власт, имоти и пари.

 

И щастието с хиляди причини
го търсим там, където то не е,
а после - след ограбени години
притиска ни скръбта на колене.

 

В илюзии, компромиси и клетви
замръзват дните с гордия си лед.
Прескочили високите си летви -
заграждаме се с ниския си плет.

 

И вее севернякът, без да спира,
в съмнения и ревности безброй.
А чувствата разкъсани съдира
принудата със вълчия си вой...

 

Изгубваме се в нощите тревожни,
а дните ни прикрива евтин грим.
За простичкото - винаги сме сложни
и болката не можем да простим.

 

Калъп ли е? Измама ли зловеща,
но този свят препуска като сън.
И тръгнали за истинската среща,
дори не можем да излезем вън...

 

Надскочили удобства и прегради,
да стоплим избледнелите черти -
че може би все още скитат млади
у нас несътворените мечти.

 

Обичайте се! Времето изтича,
а шлаката за път не се брои.
И само който истински обича,
живота би могъл да удвои!

 

(Търсач на бисери)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добро описание на живота и смисъла му!
  • Благодаря ви - Юлия и Безжичен!
  • Вече има много хубави неща за четене!
  • "Потъват под забравата безславна
    успех и власт, имоти и пари."
    Какъв е смисълът да ги имаш ако не си познал истинската любов? Аплодисменти Поете!
  • Благодаря ти, Естрея! Поздрав и на теб!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...