Когато хората са през нощта заспали,
дали за мене някой мисли си? Едва ли.
И само май на мене ми се иска,
на някой друг тъй също да му стиска.
И аз опитвам се за всички ви любов да прося,
товара на света бих искала да нося.
Да може хората да са щастливи,
но най-много искам да са живи.
И ако можех, бих им казала сега:
„Обичайте се, мили хора по света!
Защото много време не остана
и може и земята да я няма.
И затова ще бъдем само ние отговорни,
че винаги са другите виновни
и всичко е във нашите ръце,
а също и в доброто ни сърце.
И с повече усилия задружни,
че те сега са повече от нужни,
ще трябва да спасяваме родината си мила,
от тази лошотия дето е надвила.
Аз призовавам хората сега:
Правете винаги и само добрина!
И с вяра във душите чисти и почтени
ще можем да спасим дечицата засмени.
Обичайте се, хора мили, за да останете и вие живи!
М.И.
© Мария Иванова All rights reserved.