Sep 15, 2016, 5:59 PM

Обичам

  Poetry
821 1 2

Всеки ден те питам само –

какъв огромен е късмет,

че ми подаде твойто рамо,

че дадох аз на теб обет

да те обичам и в безкрая,

да топлиш моите мечти –

какъв късмет е аз не зная

до мен да бъдеш точно ти?

Благодаря ти, че те има,

че внесе смисъл в моят ден,

че ме обичаш несравнимо,

благодаря на Бог, че си до мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...