Dec 19, 2006, 2:09 AM

Обичам да ме наричаш дете

  Poetry
917 0 0
Дете съм аз за теб, така ли?
Детето огъня във теб
така ще го запали,
че всичко вътре в тебе ще гори!?
Признай пред себе си дори:
търсиш моя поглед ти!
Играта аз до край ще изиграя,
за да ти призная,
че досега не съм изпитвала това,
което ти ме караш да търпя!
Всеки ден е болка,
без докосването нежно на твоята ръка!
Всеки час, прекаран на разстояние от теб,
събужда звяра вътре в мен!
Всеки миг е век,
прекаран в безвремието на ноща!
Погледа ти само ме спасява
да не се самоунищожа!
Поглед... усмивка нежна... после дума... ДЕТЕ!
Това ли съм за теб?
Дете, което караш да потръпва
при всяка нова среща!
Дете, което силно те бленува
и понякога във сънищата си те сънува!
Дете съм, ДА!
"Дете" звучи красиво -
излизащо от твоята уста!
Дете за теб аз винаги ще бъда
а така силно не искам!
Искам да съм смела и силна като теб,
винаги усмихната и нежна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра Ангарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...