Обичаш ме , обичай ме
„Слънце мое„ ме наричаш,
но май по-скоро съм Луна.
Чудно - защо ли ме обичаш,
какво в мен видя като жена?
Луна съм - кръгла и засмяна
и като нея грея през нощта.
Бях друга, но дойде промяна,
а ти обичаш, дори и да греша.
И „дребосъче мое” ме наричаш,
макар че съм като вековен бор:
висока, стара. Ти пак обичаш.
Кажи, защо направи този избор?
Дете останах си, дете голямо,
и как ли не, при моя външен вид.
И търся силното ти мъжко рамо,
ти обичаш и никога не си сърдит.
Казваш ми, че съм добра съпруга,
добра съм знай, защото си до мен.
И, мили, няма да те дам на друга.
Затова обичай ме, до сетния си ден.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
