„Слънце мое„ ме наричаш,
но май по-скоро съм Луна.
Чудно - защо ли ме обичаш,
какво в мен видя като жена?
Луна съм - кръгла и засмяна
и като нея грея през нощта.
Бях друга, но дойде промяна,
а ти обичаш, дори и да греша.
И „дребосъче мое” ме наричаш,
макар че съм като вековен бор:
висока, стара. Ти пак обичаш.
Кажи, защо направи този избор? ...