Feb 15, 2020, 9:00 PM

Обикновен човек

  Poetry
739 0 0

Винаги наблизо, наоколо в съседство,
никога централно в средата срещу кметство.

 

Помощник, придружител, прислуга под ръка,
никога приятел, близък, довереник в кръга.

 

Съдбата те ориса и сложи ти клеймо,
като не донесе и със потекло.

 

С ум те надари с очи и със сърце,
ала не притисна никога в ръце.

 

Гладен не остави, но не приласка,
с всичко сам се справи по-добре така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...