Feb 15, 2020, 9:00 PM

Обикновен човек

  Poetry
736 0 0

Винаги наблизо, наоколо в съседство,
никога централно в средата срещу кметство.

 

Помощник, придружител, прислуга под ръка,
никога приятел, близък, довереник в кръга.

 

Съдбата те ориса и сложи ти клеймо,
като не донесе и със потекло.

 

С ум те надари с очи и със сърце,
ала не притисна никога в ръце.

 

Гладен не остави, но не приласка,
с всичко сам се справи по-добре така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...