Облак в небето
Облак в небето
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета,
всеки дъх...
Всяка птичка
ще долита да чуе
туй, което издишам;
туй, което издуя,
като облак от пара;
и от ум изтъкани,
сладки, топли отвари;
сладки, топли, мечтани,
неизписани срички
и желания сбрани
от полета, горички;
незараснали рани...
Аз съм облак орисан
да оформям дъха си
като твоята мисъл.
Дай страха си, смеха си,
дай мечтата, съня си,
дай доброто и злото,
от нощта и деня си,
ти небе си, защото.
© Владислава Генова All rights reserved.
