Обречена е нашата любов
Обречена е нашата любов,
като пречупен кръст се извисява,
в подножието и отворен ров,
във който сълзите прокапват,
че нощите си с нея ти делиш,
а аз до друг очи притварям.
Дали е грешна нашата любов,
щом други две сърца ранява?
Не ме кори! Нещастната любов
на болката е жертва, не прощава,
но аз отдавна ти простих
и сълзите, и кървавата рана.
Ще можем ли със теб, не зная,
да изминем пътя си така,
че в миговете преди края
от болката да сътворим звезда?
Звездите са сърца, неизживели
на любовта най-сладостния вик,
обрекли се през вечността да трепкат
в дъха на звездния светлик,
където с теб ще се намерим
след края на една тъга...
От мъка - не, от радостта изгряла
ще трепка нашата звезда.
© Росица Петрова All rights reserved.
