May 21, 2007, 9:16 PM

Объркана

  Poetry
922 0 9

Здравей, Любов! Кога дойде?Не разбрах.
Не те видях.
Кога в сърцето ми се вмъкна?
Тъй тихо стъпваш. Не усетих.Нима си истинска, Любов?Нима не си  измамна?Нима не си отново таз,която с вярата си тръгна?Нима ще искаш да докажеш, че няма синор в любовта?Че няма граници и няма възраст,че няма мъж или жена?Отново ли мечтите ще възвърнешили ще ме оставиш пак сама?Здравей, Любов!Каква си ти?Жестока!?
Мила!?
Безразлична!?Какво да правя аз сега!?Обърка ме! Обърка!Дали да продължа сама,или със теб да тръгна!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...