Dec 28, 2007, 9:01 AM

Объркани слова

  Poetry
1.4K 0 1
Колата отлетя.
Падащи листа... а само самота.
И здрач и конски копита... тъма.
Пареща мъка. И любов.
И искри в очите, но тъга.
Но дали?... О, ДА! Не е лъжа.
Кичести цветя и светлина, но тъга-тъма!
И празни листа и ДА, само лъжа.
Самотен поглед и здрави окови... сама.
Но дали? О, ДА, това е любовта.
                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...