Ладида (Ема Венева) Ладида (Ема Венева)
123
Sep 28, 2006, 10:20 PM

Объркано

  Poetry
895 0 2
Oт сбирки без смях,
от пътища без път,
от душевен студ,
от чужди страдания,
от вълни беззвучни,
от копнежи жалки,
от мечти излишни,
от тъга по малкото,
от погледи назад,
нека ме е страх!

Но защо не знам
да изпитвам страх
от сънищата буйни,
от парещия пясък,
от съседи шумни,
от човешки срам,
от любовни тайни –
не изпитвам страх!

От анонимна слава,
нека ме е страх.
Но защо, не знам,
да изпитвам страх
от музиката силна,
от пътища без прах,
от влюбване безпаметно
в хора без задръжки,
от големи пушки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0