Объркано

Sep 28, 2006, 10:20 PM

Poetry

670 0 2

Oт сбирки без смях,
от пътища без път,
от душевен студ,
от чужди страдания,
от вълни беззвучни,
от копнежи жалки,
от мечти излишни,
от тъга по малкото,
от погледи назад,
нека ме е страх!

Но защо не знам
да изпитвам страх
от сънищата буйни,
от парещия пясък,
от съседи шумни,
от човешки срам,
от любовни тайни –
не изпитвам страх!

От анонимна слава,
нека ме е страх.
Но защо, не знам,
да изпитвам страх
от музиката силна,
от пътища без прах,
от влюбване безпаметно
в хора без задръжки,
от големи пушки?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

blackrose (Лора)

2006-10-03T09:02:23+03:00

объркано та чак страх да те хване
катебате (Екатерина Банска)

2006-09-29T00:03:15+03:00

Аз разбрах,Нина.
Срахотен стих,черно-бял,браво!