Очи - слънца
ОЧИ СЛЪНЦА
Седяха на масата трима мъже.
И жена - като цвете във ваза.
Приближи се до масата малко дете
и с детски глас на дамата каза:
- Леличко! Знаеш ли? Много си хубава!
А аз имам много хубав баща!
И само аз знам как съм будувала...
Как страдам, че е сам през нощта.
Ела за малко на нашата маса.
Престори се, че идваш при мен.
Погали ме престорено по главицата руса.
От това той ще бъде пленен!
Знаеш ли колко добър е баща ми?
А колко силно обича, знаеш ли ти?
Дори сто бели като мен да направиш,
знаеш ли, леличко, той ще прости!
Ела за малко на нашата маса.
И на теб ще поръча той сладолед.
Искам да бъде усмихнат, не с тази гримаса.
Не искам да бъде толкова блед.
Жената погледна мъжете свенливо.
Те спореха за мякакъв футболен мач.
Тръгна след малката. Бе колеблива.
Както се движи човекът във здрач.
Отиде при таткото. Той беше умислен.
Стана. Предложи ú стол.
Малката гледаше. Тя бе кралицата.
Тя заслужаваше този престол!
Щастливи ли бяха бащата и дамата?
Сияеха някак и двете лица.
Но блестеше, сияеше залата,
от две детски очи. Две огромни слънца!
© Ник Желев All rights reserved.
