очите...
Очи ти -
зелени поляни с цъфнали макове,
ръцете махат на последните влакове,
зелени поля -
и слана,
попарена от чуждо безразличие,
устни, прехапани до кръв,
болят от нечие двуличие,
неравен ритъм на сърцето,
пулсира в вените кръвта,
в юмруци свиват се ръцете,
в стената удар се усеща,
отчаяно предават те нозете,
и ъгъла на стаята зловещ е.
Очите ти зелени,
поляни есенни...
зелени поляни с цъфнали макове,
ръцете махат на последните влакове,
зелени поля -
и слана,
попарена от чуждо безразличие,
устни, прехапани до кръв,
болят от нечие двуличие,
неравен ритъм на сърцето,
пулсира в вените кръвта,
в юмруци свиват се ръцете,
в стената удар се усеща,
отчаяно предават те нозете,
и ъгъла на стаята зловещ е.
Очите ти зелени,
поляни есенни...
© Радка Иванова All rights reserved.
