Очите на сърцето
Само две очи не стигат
да изплачат болката в сърцето,
натрупана от онзи свят, където
ме хапят черни мисли по лицето
и вперени във мене, без да мигат,
тъги оплакват ми живота.
Изгубвам под краката си посоката
и вярвам, че съдбата е жестока.
И само две очи не стигат
да попият красотата за сърцето,
дошла от онзи свят, където
е нежен теменужен цвят небето...
От счупената облачна талига
търкулва се луна и ме прегръща.
Звездите в покрива на земната ми къща
в очите ми се отразяват и пак съм същата -
на радостта държа опашката игрива
и пак летя към теб - щастлива,
че съм разбрала.
Да гледа само с две очи лицето е научено,
но са безброй очите на сърцето,
щом е отключено.
© Инна All rights reserved.
