Припомнù ми защо те обичах!
Да не забравя – пак ми припомни!
Нощта, с която се обличах,
и утрото, което ми вмени...
Аз нямах светлина, бях тъмна –
как ли ме разпозна във мрака?
И ти ме оцвети... А аз осъмнах
и дълго, много дълго плаках.
Зеленото на младите ми пръсти
покълна в нежна влюбена трева,
а думите – задъхани и гъсти,
погълнаха на дните ми гнева. ...