Оцветяване
Припомнù ми защо те обичах!
Да не забравя – пак ми припомни!
Нощта, с която се обличах,
и утрото, което ми вмени...
Аз нямах светлина, бях тъмна –
как ли ме разпозна във мрака?
И ти ме оцвети... А аз осъмнах
и дълго, много дълго плаках.
Зеленото на младите ми пръсти
покълна в нежна влюбена трева,
а думите – задъхани и гъсти,
погълнаха на дните ми гнева.
Изтръгна всички плевели в душата
и вместо троскота, поникна мак...
Плати за двама ни цената,
подкупи всеки нощен враг!
Не съм забравила. Сега съм бяла.
Среброто съм във твоите коси.
Не зная любовта дали е цяла,
но знам, че бялото ще ни спаси!
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е! Много ми допадна. Благодаря.
-
"Зеленото на младите ми пръсти!
покълна в нежна влюбена трева"!!!
И още : "Нощта с която се обличах"!!!
Браво, миличка! -
Да, Светле, по-добре е по твоя начин! Но тогава ще станат много "и"та. Предполагам и това може да се оправи. Усещам, че куца нещо там. Благодаря ти!
-
Шестият ред би могъл да стане - и как ли разпозна ме в мрака.
Поздрави, Раде! -
Прекрасно!
-
Да..., бялото спасява...
-
Джу, радвам се да те видя!
Ама не знаеш как се радвам! Да, прави сте с Андромаха - началото и аз нещо не го харесвам, ще помисля наистина и ще го оправя! -
Чудесен финал, цветно мое петънце :*
И.. три сме, нищо, че аз съм зад пердето
(в началото на места ми клатушка) -
Хубаво е, Раде!
-
"Зеленото на младите ми пръсти
покълна в нежна, влюбена трева,
а думите задъхани и гъсти
погълнаха на дните ми гнева."Поздрав за интересната творба, Раде!Впечатли ме красивата образнаст и оригиналните метафори!
Пожелавам ти много здраве и ведро настроение -
И аз не съдя никого, но ми е жал за сайта, защото влизах тук с удоволствие, а сега влизам рядко, не ми се чете едно и също! Истината има най-малко седем лица!И аз също си имам моята истина...Лека ти вечер!
-
Ани,и аз те прегръщам! То май в скоро време може да останем само двете да се прегръщаме... При тези конфронтации!
-
Много силен стих.
Поздравления и от мен! -
Много ми хареса!
-
"зеленото на младите ми пръсти покълна в нежна влюбена трева"
-
Благодаря ви, приятели, че в тази "военна обстановка" сте намерили време за моето скромно творение! Бих искала да ви поздравя с една песен "Ставай, страна огромная!", защото тя е любимият ми военен марш!Но се сещам тутаски, че вече е забранено, а пък аз не искам да нарушавам правилата сайтови! Затова...поздравете се сами!
-
Стих, навеждащ към въпроси, които с течение на времето, трябва по-честичко да си задаваме: "Защо обичах?" и "Защо бях обичан?" Потребно е, поведен от инерцията на ежедневието, човек да "освежава" с такива ретроспекции превърналата се в навик обич към партньора. Е, само ретроспекции не са достатъчни, но все е нещичко.
-
Хубаво е!
-
Харесах.
-
Хубаво! Допадна ми!Оценявам го,Рада!
Поздрави от мен и хубав ден! -
Възхищения!
-
Понякога когато нещо ми хареса не знам как да коментирам. Иска ми се само да постоя на страничката и да прочета няколко пъти.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
