Ода за ненужните лампи и поети
ОДА ЗА НЕНУЖНИТЕ ЛАМПИ И ПОЕТИ
Съмна се вече, а лампите светят
по цялата улица,
напълно излишни, клетите,
тъй както на никого нужни
са в днешно време поетите.
Един от десетките забързани хора
ги ругае ей тъй, мимоходом,
че харчат тук ток непотребно.
,,Ей, човеци модерни!
Не се мръщете враждебно
на тези нерационални,
свръх-емоционални
поети и лампи,
които още просветват над вас!
Ще дойде и нощният час,
ще бръмнете на четири колела
по лентите на шосето
и без излишната(?) сега светлина
на лампи и на поети
вие един срещу друг, върху друг и през друг
бързо, безсрочно и точно
ще се изпотрепете!..“
Влизам в метрото
с билета и книга в ръка.
Не казвам на другите пътници нищо,
само разменяме
още сънливи, но дежурно учтиви усмивки.
Че пред кого, а и защо ли да изрека
моите утринни,
ламповидно- поетически мисли?
Нали всички търсим единствено
свободно за нас място,
да не бъдем правостоящи
по време на всекидневното ни прекарване
до другия край(?) на тунела?
Зад мен работника,
постъпил на сутрешна смяна,
пие кафе и се смее с колежката,
с нови гърди издокарана.
След това преминава от заплес към дело,
натиска бутона умело
и излишните лампи все пак
навреме угасват...
Тъмно и тясно...
Безвремие...
Съседът ми дреме от дясно.
Книгата в моята длан се белее.
п.п.Поздравявам всички откровенци с наближаващия празник!
© Петя Божилова All rights reserved.
