Ода за първите
Някой е умрял от глад, преди да разберем
как от жито да омесим хляб.
Някой тихо в своя дом е бил изпепелен,
за да помним ужас от пожар.
Някой е загинал под лавина в планина,
за да имаме от нея страх.
Някой вече полудял е нейде вместо нас,
с наша доза кокаинов прах.
Някой е проклел една надежда да умре,
за да знаем колко ще тежи,
ако ние някоя надежда прокълнем,
вместо някой да я доближи.
Някой е убил и е живял и след това.
Някой много смел е скъсал тънка тетива.
Някой е отровен нявга с първата стрела.
Някой е пропаднал страшно с восъчни крила.
Някой е грешал.
Някой е умрял.
Друг е доживял.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
