Apr 2, 2008, 7:41 PM

Огнище

  Poetry
673 0 1
 

Стоя под прожектора рекламен,

в центъра на светлината и мълча,

а мислите летят към свят измамен,

събуждащ се от здравата прегръдка на деня.

 

Нощта, изпълнена с въпроси,

на сцената излиза крадешком ...

безмълвна, тя ни омагьосва

под пелерината си от неон.

 

Летят, препускат лимузини,

препълнени с изкуствени души

и сякаш улицата е пустиня -

огромен Космос с хиляди луни.

 

Керван от множество свободни роби,

с изпразнени от съдържание очи,

бавно крачи сред бляскавия пясък,

оглежда се и пак върви...

 

А аз стоя под прожектора рекламен,

чета табелите със букви закачливи,

сълзите ми напират и по бузите се стичат

и като въглени усещам ги парливи...

 

Около мен летят и препускат лимузини,

като бездушни рицари на множество коне,

с различни знаци са и със емблеми,

а улиците пък, същинско бойно са поле.

 

Като отпили от сакрална течност,

тротоарите пълни са с мъже,

които явно казват нещо

на онези от бойното поле.

 

И тъй, рекламата си свети...

минаващи поглеждат я едва-едва,

на нея има дами с корсети, но...

вече идва утро и... прожекторът не свети...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...