Огън
Прегазих не една горяща клада,
по пътя си към теб.
Какво намерих за награда,
изстинало сърце от лед.
Угасих не една и две горящи главни с босите пети.
Наградaта накрая бе изпразнени очи.
Горях във хиляди пожари за не една и две жени.
Но никоя от тях не ме пожали.
Със никоя не продължих.
И сега се скитам сам отново, утихна огъня в кръвта.
И няма вече никакви пожари остана само пепелта.
А няма вече и гориво няма съчка, парченце, въгленче дори.
Досетих се, че времето дошло е и моето сърце да изгори.
© Вълко Тодореев All rights reserved.
