TURSE6TIQ_4OVEK (Вълко Тодореев)
40 46
Apr 1, 2007, 11:33 PM

Огън 

  Poetry
795 0 5

Прегазих не една горяща клада,
по пътя си към теб.
Какво намерих за награда,
изстинало сърце от лед.
Угасих не една и две горящи главни с босите пети.
Наградaта накрая бе изпразнени очи.
Горях във хиляди пожари за не една и две жени.
Но никоя от тях не ме пожали.
Със никоя не продължих.
И сега се скитам сам отново, утихна огъня в кръвта.
И няма вече никакви пожари остана само пепелта.
А няма  вече и гориво няма съчка, парченце, въгленче дори.
Досетих се, че времето дошло е и моето сърце да изгори. 

© Вълко Тодореев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??