ОЖИВЯЛА КАРТИНА
Гълъбът се спусна към земята,
чувстваше живота се изплъзваше,
умаляваха безпоривно крилата,
погледа изстиваше, замръзваше...
Някой се опита да го хване,
ала навика от Горе бе останал,
завъртя се, лупинг плах направи,
скри се предусещайки капана.
Липсваха му сили да се върне,
в луда гонка пак със ветровете...
Скрит във мръсотията, смирено
чакаше да свършат часовете
и душата му в простора да политне,
да лети сред облаците неми...
Въпреки копнежа му за истина
бяха му очите насълзени.
Колко е различна свободата
в този миг далеч от свойто щастие,
погледа бе впит във небесата,
чакаше от вятъра причастие...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
