Окови!
От писъци събуждам се -
това е просто сън:
пред затворена врата
пробуждам се,
не мога да изляза вън!
Затворена съм в клетка,
а оковите сковават
мойта шия!
Имам време,
правя равносметка,
сама съм си виновна
за тази орисия!
Дърпам,
искам да разкъсам
оковите,
но кървави резки
оставят те по мойта кожа!
Крещя:
с веригата
до край ще се боря!
Сама се заключих.
Защо, как можах?
Кълна друг,
защо не себе си?
За мен беше
прекалено силен...
Хайде,
ще освободя
ръцете си,
но сърцето ми
ще си остане
в негов плен!
Ще се боря
още малко,
докато не потъна
в изтощение!
Погубвам се сама,
колко жалко,
изпадам
във забвение!
© Зори All rights reserved.
