Октомврийски следобед
Невидимо докосва слънчев лъч
дремещия, есенен следобед,
а веселата, детска глъч
прилича на вълшебен полет.
Този топъл октомврийски ден
пак събужда ме от сън.
Радва се моментът вдъхновен
на римите с кристален звън.
И тича с радост моята душа
по пътеката на вечността.
Дори посоката си да сгреша
аз вярвам в своята мечта.
Крила на пеперуда имам,
над цвят разцъфнал пак се рея.
Къс вълшебство си намирам,
решила в него да живея.
Невидимо докосвам любовта –
октомври, цъфнал хризантемно.
Есенната, дивна красота
следобедно във мен подремна...
15.10.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
