Онова момиче
Здравей, как си? Мина много време!
Но споменът за теб в мен остана.
Какво те тревожи, сподели с мене?
Ще те изслушам, както тогава.
Нека седнем, искам да говориш,
помниш ли... аз бях онова момиче?
Не недей, не искам да ме молиш!
Ти си тръгна, не аз... не го отричай.
Нищо, добре съм, пораснах вече,
и сега знам, защо ти ме остави.
Тогава ти равнодушно отрече,
любовта ми, но поне ме избави.
От това да не зная къде си и с кой,
да бродиш безпътен и странен.
Защо си помисли, че си герой?!
За всички жени ти бе жаден.
Умори ли се вече или порасна?
Не намери ли свойта принцеса?
Да, знам, самотата е ужасна!
А любовта... Тя е чудесна!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
