Blagonrava (Евгения Илиева)
88 371
Feb 23, 2010, 9:57 AM

Опако, на точки 

  Poetry
575 0 7

Ще бъде тихо,

колкото зората,

червената зора на самолети.

Разглезен вятър

лиже от билата,

които днес са просто сладоледи.

Ще бъде хубаво,

почти като измама,

почти като излюпена омраза…

И всяка мисъл

тръни e за двама,

с които да си построим ограда.

Ще бъде светло,

колкото земята,

която отразява всяко слънце,

но влезеш ли под нея е опасно,

защото огледално те поглъща.

Ще бъде пролет,

с отклонения към лято.

Една такава, много болна пролет

и всичките ù птици ще я мразят,

защото ги изгаря още в полет.

Ще бъде този ден,

но след години

и с теб ще сме красиво остарели,

единствено ще ни обича зимата,

защото ще приличаме на нея.

И пак ще бъде тихо, хубаво и светло.

Изобщо ей такова опако,

на точки, (трудна рима)

каквото е по принцип под къдриците...

 

© Евгения Илиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??