Опако, на точки
Ще бъде тихо,
колкото зората,
червената зора на самолети.
Разглезен вятър
лиже от билата,
които днес са просто сладоледи.
Ще бъде хубаво,
почти като измама,
почти като излюпена омраза…
И всяка мисъл
тръни e за двама,
с които да си построим ограда.
Ще бъде светло,
колкото земята,
която отразява всяко слънце,
но влезеш ли под нея е опасно,
защото огледално те поглъща.
Ще бъде пролет,
с отклонения към лято.
Една такава, много болна пролет
и всичките ù птици ще я мразят,
защото ги изгаря още в полет.
Ще бъде този ден,
но след години
и с теб ще сме красиво остарели,
единствено ще ни обича зимата,
защото ще приличаме на нея.
И пак ще бъде тихо, хубаво и светло.
Изобщо ей такова опако,
на точки, (трудна рима)
каквото е по принцип под къдриците...
© Евгения Илиева All rights reserved.
