Опиши ми нещо
Опиши ми нещо…
Опиши ми нещо.
На мен ми се пуши цигара.
Опиши ми, че съм изгнила от анорексия.
Напиши ми биография,
скоро се махам оттук.
Кажи ми, че съм велика.
Колко много искам да чуя това!
Няма нужда да ме обичаш.
Живяла съм и без тази мисъл.
Опиши ми нещо.
Не виждам нищо.
Усещам дим от цигара.
Дай ми една, няма да пуша повече.
Чувам счупена китара –
звукът е като туптене на разбито сърце.
Вокалистът не пее, а стене.
Свръхдоза. Пушил трева.
Искам тютюн. Поне ми го опиши.
Ти бил ли си щастлив някога?
В момент на тъга съм се чудила
как изглеждало е щастието.
А когато съм била щастлива,
сигурно съм будила съжаление.
Цигара искам, не теб, не здраве!
Дори живот не желая, късно е за този блян.
Бях тръгнала да се боря за мечта някаква,
но я забравих и нищо не стана.
Ох, какво щях да ти казвам?
Мисля, че те обичам.
Много те мразя,
задето не ми даваш да пуша.
Как ми се ще да се сбия с теб!
Много си хубав, когато си лош.
Хайде, кажи ми, че ме обичаш.
Нека умра така.
Само да отида в Рая!
Бог сигурно съжалява, че ме е създал.
Може би съм за Ада,
но все още стоя на Земята.
Гадно е тук.
Дай една цигара и се махам.
Писна ми от теб!
Ще си купя трева, теб вече те няма.
Изчезна от очите ми и душата ми,
а мозъкът ми отдавна е затъмнено творение.
Не е нужно да описваш нищо вече.
Виждам всичко! Трева, дим и някаква улица.
Съжалявам! Не исках да ви причиня това!
Няма да стигна болницата жива.
Вече помня онази мечта -
когато живеех, не желаех да умирам така.
© Мирелла All rights reserved.
