Mar 2, 2005, 11:28 AM

Орисия

  Poetry
835 0 0
Питам се каква е тази орисия,
щастието да не мога да открия.
Да бродя все сама, да те докосвам
без да мога с нежност да те уловя.

Ела и с лунен блясък ме дари,
с най - красивата звезда ме закичи,
нощите от самотата да изплуват
и на светлина да се любуват.

Тръгнеш ли, моля те не се прощавай!
Пътя към тебе с пепел не покривай!
Надеждата да ме изпива остави
и светъл лъч в мрака да ме води!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...