Още те търся
Още те търся
Във земните недра те търсех,
сред клоните на сухите листа.
Следите твои из небето дирех,
по вятъра летях със песента.
Земята суха ровех с пръсти,
топлите ти стъпки търсех там.
До слънцето молитва пратих,
на моята надежда светъл храм.
Но земните недра мълчат студено,
а клоните не искат да шептят,
над мен небето пак е замъглено,
а ветровете надалеч летят.
И не открих аз топли стъпки,
молитвата ми пред лъчите спря.
Не те открих, но вечно ще те търся.
Спра ли... мигом ще умра.
© Мари Пиф All rights reserved.
