Още веднъж
още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача.
да прекарвам време с теб се усеща, като нереализирана действителност.
не , нямам предвид , че е като сън.
имам предвид ,че е като смътно усещане на това да се чувстваш мимолетно жив.
ще застана пред себе си и ще си кажа тихо нещата , за които дори не бих могъл да си помисля, като доловя погледа ти.
дори умствено опиянен , не мога да
премахна вината заседнала в гърлото ми.
а ти не можеш да направиш нищо друго освен да положиш главата си на възглавницата , пожелавайки ми лека нощ.
оставам буден за момент , опитвайки се да не засека съненото ти изражение, защото знам, че ще се почувствам като труп.
би могла да ме наречеш луд ако разпознаеш усещането на отчаяние и щастие в същото време.
вървят ръка за ръка, опасно близко един до друг.
бих направил нещо ,
за което ще съжалявам,
но ще бъде твърде тъмно за да бъде видяно и твърде късно, за да бъде усетено.
няма ли да бъде жалко само и единствено за мен?
най-накрая заспах и се надявах,
че утре коремът ми няма да е свит на топка и че изражението ми ще си остане все толкова празно и гледащо към безперспективността.
след това се събуди и аз се почувствах също толкова зле, колкото преди.
устните ми бяха залепнали.
ти стана , а аз се опитах да не пропадна в дупката , която собственият ми мозък бе изкопал.
усмихнах се , заради споменът от вкуса от цигарата ти - беше остатъчен на твоя.
всичко беше както преди , отново.
остави ме, прибрах се и проверих съобщенията си само,
за да се уверя ,
че съм същия глупак отпреди две минути.
измих лицето си
представих си , че си около мен
после превъртях на лента пет минути назад.
И ударих главата си в стената ,
че не го направих, когато можех.
© Vaу All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
😅 😅 😅
-
Пеппи явно ни си има работа с "бкизнаци" За Нас близнзците шизофренията е неделима част от същността ни !
-
Вярвам ти! Щом и като мъж изпитваш! Нали ти си знаеш какво имаш предвид!
-
Не играя роля. Всичко , което съм се опитала да пресъздам като чувство съм го изпитала. В противен случай би било крайно безмислено да пиша. Това важи за абсолютно всичко , което съм писала. Благодаря Ви за коментарите.
-
Аха, разбрах: играеш роля.
Жалко, другият път играй себе си, може и да не се наложи да обясняваш какво си имал/а или нямал/а предвид това или онова -
Жена съм. Не мисля , че това има връзка с лирическия герой.
-
"за които дори не бих могъл да си помисля, като доловя погледа ти."
а в комента пишеш "което съм написалА" - дори не разбирам мъж ли си, или си жена? -
Пепи, съжалявам , че не сте разбрала какво имам предвид с това , което съм написала.
-
"нямам предвид това... имам предвид онова..."
А имаш ли предвид какво точно пишеш или имаш предвид някой да ти каже? -
Седя си и мисля, а понякога.... само летя,
без мисъл, без чувство,
в безтегловност, ...... просто така.
Във вакуума на своята форма,
безформеност създава Душа.
потъва, изплува и плува,
летящо желание за нова Съдба.
без доза от бяло,
без ритъм на блус,
потопиш ли се в Висшето Цяло
пречистен си от гадната слуз.
Отърсен от първичната същност на червей,
като феникс прераждаш се ти,
като пролетен, вятърен повей,
Дух - ът из ефира лети. -
Миг, дълбочината ме плаши.
-
Лабиринт е тишината ти ..в по дълбокото е изхода ( близнаци съм)
-
Благодаря. Безизходно е, защото се намира между страха да призная пред себе си някои неща и да ги направя. Истината е, че усещането за слабост преобладава. Исках максимално да пресъздам колко безперспективно изглежда всичко, когато си объркан.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
