Още веднъж
още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача.
да прекарвам време с теб се усеща, като нереализирана действителност.
не , нямам предвид , че е като сън.
имам предвид ,че е като смътно усещане на това да се чувстваш мимолетно жив.
ще застана пред себе си и ще си кажа тихо нещата , за които дори не бих могъл да си помисля, като доловя погледа ти.
дори умствено опиянен , не мога да
премахна вината заседнала в гърлото ми.
а ти не можеш да направиш нищо друго освен да положиш главата си на възглавницата , пожелавайки ми лека нощ.
оставам буден за момент , опитвайки се да не засека съненото ти изражение, защото знам, че ще се почувствам като труп.
би могла да ме наречеш луд ако разпознаеш усещането на отчаяние и щастие в същото време.
вървят ръка за ръка, опасно близко един до друг.
бих направил нещо ,
за което ще съжалявам,
но ще бъде твърде тъмно за да бъде видяно и твърде късно, за да бъде усетено.
няма ли да бъде жалко само и единствено за мен?
най-накрая заспах и се надявах,
че утре коремът ми няма да е свит на топка и че изражението ми ще си остане все толкова празно и гледащо към безперспективността.
след това се събуди и аз се почувствах също толкова зле, колкото преди.
устните ми бяха залепнали.
ти стана , а аз се опитах да не пропадна в дупката , която собственият ми мозък бе изкопал.
усмихнах се , заради споменът от вкуса от цигарата ти - беше остатъчен на твоя.
всичко беше както преди , отново.
остави ме, прибрах се и проверих съобщенията си само,
за да се уверя ,
че съм същия глупак отпреди две минути.
измих лицето си
представих си , че си около мен
после превъртях на лента пет минути назад.
И ударих главата си в стената ,
че не го направих, когато можех.
© Vaу All rights reserved.
