Остани!!!
Остани!!!
Обичам те, дори и да отричам,
когато казвам тихичко "Тръгни си..."
Обичам те, през сълзи името ти аз изричам
и едва-едва прошепвам "Отиди си..."
Върви, върви напред и остави ме -
не знаеш колко ме боли,
когато казвам "Забрави ме!"
аз искам да ти кажа "Остани..."
Сама, дори сама си противореча,
но аз съм сигурна и знам какво желая!
Дори, дори пред себе си да отрека,
аз само за тебе, за тебе мечтая...
Любовта ми... тя иска да живее,
тя иска да гори във твоето сърце,
не й е писано да пари и да грее...
а в сълзи да залива младото лице...
Мили, нашата любов е невъзможна,
дели ни всичко... целия свят...
Аз съм толкоз тъжна, тревожна,
а ти си нежен, пролетен цвят...
Това е... това е тъжната история
на една неразделна и силна любов...
Това е, това е "простичка" теория,
правеща живота сив и суров...
Затова не ме мрази, когато казвам "Отиди си",
Не ме мрази, когато те отричам...
Тогава тези мои думи припомни си
и никога не забравяй, че аз те обичам...
Днес има един закон на любовта, неписан:
от любов ужасно страдат две сърца различни,
макар живота им в едно да е описан,
те скитат се самотни, разплакани и безразлични...
Отдавна, мили, искам туй да кажа...
и, моля те, не се сърди...
Някой ден любовта си на теб ще покажа,
но сега иди си, все напред, върви, върви...
Когато казвам през сълзи "Иди си!"
Аз искам да ти кажа "Остани!!!"
Аз искам да ти шепна "Припомни си"
и не забравяй за отминалите наши дни!!!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
Вече знам към какво писане да се стремя 
