Остани
Остани! Тази нощ ще е нашето истинско тайнство.
Да покръстим душите си с трудна и свята любов.
Тя е ерес от плам. Заклеймено от бога пиянство.
Да надигаме с теб грехове съм безумно готов.
Остани! Нямат шанс между топли тела страховете.
Ще се моля в очите ти днес необятно смирен.
Докосни ме. Извади като сън ти от мен бесовете.
За ръцете ти нежни на този свят аз съм роден.
Остани! Изгрев палещ ревниво и страшно ни дебне;
да ни вземе нощта, да ни хвърли в самотния ден.
Дай ми сляпо видение ти във прегръдка последна,
в него двама ще бъдем едно във живота студен.
© Михаил Цветански All rights reserved.
