Остава щастието
Остава щастието, винаги остава,
но вече в друго агрегатно състояние.
Дори когато си осъден на разпятие,
възкръсва то в примамливи сияния.
И ти в очите ми оставаш белегът
от бродещите лунатично блянове,
любов посърнала от режещите хребети
на хиляди вълни вградени в пяна.
Любов открила ме в полето на съдбата,
на мойри пратеница - тиха и последна,
от пръстите ми златен отпечатък
и като бъдещето тъмно предрешена.
От стиховете призрачни те вая,
последният поет на световете.
След теб не ми е нужен вече раят,
слънцата са на пропасти облегнати.
Над пясъци от пожълтели плажове,
на своето безсъние обречени,
ръка протягаш ми за другите прокажена,
ала за мен спасително въже сред бездните.
https://www.youtube.com/watch?v=vXrpFxHfppI
© Младен Мисана All rights reserved.
