Остави прозореца отворен
Тази нощ в твоя сън ще се вмъкна,
арогантен, нахален, брутално
ще разкъсам коравата тъкан
на моралните догми. Реално
между нас километри ще бягат,
твоят мъж ще похърква насън,
но ухаещ на лято и влага,
прошумял сред липите отвън,
звезден прах от небестия шатър
гребнал с шепи в среднощния час
ще нахлуе във стаята вятър.
А със него ще вляза и аз.
Ще помилвам със устни изпръхнали
раменете ти в топлия мрак,
ще докосна зърната настръхнали,
след което студения крак
ще погаля с дъха си. И няма
да си тръгна дори и в зори.
Просто моля, прозореца само
тази вечер докрай отвори.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
