Освести се, Народе!
Заплакала е земята!
Земята клета, Българска!
Заплакала и гората!
Гората ни, юнашката!
Сълзи рони небето!
Родното! Неизбродното!
Умълчало се тежко морето!
Нежно прегръща, люлее сърцето!
Нашето! Народното!
Живото! Безродното!
Да го запази живо и истинско!
Да му напомня кое е!
Да му дава сила и вяра,
дорде родът български оздравее...
Дорде си залюби земята!
Дорде си научи чедата,
че тук е тяхната люлка!
Че тази гора разплакана
помни и знае герои!
Тя пази земя и съдби от порои!
Че тази земя не е случайна!
Тя пази за света рожденна тайна!
И небето ни, тъй синьо и лъчезарно,
оплаква това време безрадно!
Събуде се, Народе претръпнал!
Спомни си на къде си тръгнал!
Поеми си сърцето туптящо!
Едно е на всички ни! Още кървящо!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Поздрав, Руми! Рядко се спираш при мен и всяко спиране ме изпълва с радост! Благодаря ти, че оценяваш творбата ми. От сърце!
